УВОД 

Идеята за това изследване възникна спонтанно по време на обмяна на мнения в Туитър и бе подкрепена от много потребители на тази платформа на български език. Идеята беше да се създаде профил на тази общност. Важно е да се отбележи, че целта на това изследване не е да търси отговори на конкретни въпроси или проблеми както класическите пазарни проучвания. В него няма експерименти, които да установяват определени причинно-следствени връзки. То цели да констатира определени тенденции, модели на поведение и корелации, които да опишат българското Туитър общество. В този смисъл изследването е описателно (descriptive research).

 

В резултат на това създадохме въпросник с 37 въпроса, разделени в три общи секции:

  1. Социодемографски данни (пол, възраст, доход, местожителство, сексуална ориентация и т.н.)

  2. Поведение в Туитър и причини за ползване на платформата

  3. Лични качества, поведение и ценности на отговарящия (чужди езици, сексуално поведение, политически предпочитания, предпочитана музика и храна, отношение към злободневни проблеми и света като цяло и т.н.)

 

Границите на тези секции не бяха твърдо установени, за да не стават въпросите прекалено предвидими и за да остане изследването интересно за попълващите го (което е важно, имайки предвид неговата дължина). В крайна сметка, една от основните цели на провеждането му беше да постигнем по-добро разбиране за себе си и да се забавляваме. Това не изключва евентуалното използване на данните за научни цели в бъдеще, при все че въпросникът не е конструиран с тази специфична цел. За мен (Емил Ценов, основателят на Optimus Consulting) провеждането на това изследване е и pro bono личен проект, който не само да спомогне за по-доброто разбиране на и комуникация в българската Туитър общност, но и да тества някои техники в провеждането на описателни изследвания.

 

Проучването беше осъществено чрез онлайн платформата на Qualtrics, която осигурява и последващият анализ на данните. Началото на проучването беше поставено в 20:00 СЕТ на 29 ноември 2019 г. чрез публикация в Туитър с линк към него. Тя беше споделена (retweeted) 102 пъти, което доведе до широко разпространение. Всеки ден имаше напомняне за изследването (също с линк), което също беше многократно споделяно. Туитър общността изрази широка подкрепа и одобрение в коментарите в социалната медия и в самото изследване. То приключи в 20:00 СЕТ на 10 декември 2019 г., или след точно 12 дни. За това време на него отговориха 1004 души. Ако вземем някои данни (Hootsuite, Януари 2019) за около 177 000 активни потребители на Туитър в България за достоверни, този брой отговорили дава 95 % ниво на увереност при 3 % допустима грешка.

 

Събраните данни дават възможност за огромен брои пермутации и е очевидно, че не всички могат да бъдат разгледани. Затова реших да подходя към анализа по следния начин:

  • Първо ще представя „моментна снимка“ на всички събрани данни така, както са подредени във въпросника.

  • След това ще анализирам въпросите по четири независими променливи:

    • Пол по паспорт (мъж/жена)

    • Местоживеене (България/чужбина)

    • Сексуална ориентация

    • Живеещи в София и в провинцията

  • Накрая ще потърся интересни връзки между различни параметри на няколко нива (например връзката между доходите/времето прекарвано в Туитър/пол)

 

N.B. На този етап няма да бъде правен текстов анализ на отговорите. Това ще бъде евентуално осъществено в бъдещето и обявено в Туитър.

 

Надявам се, че всички ще се забавляваме и ще научим нещо повече за себе си!

1. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Броят на мъжете в Туитър е около двойно по-голям от този на жените (данните на Hootsuite са подобни, 72:28 %)...

...и средната възраст на потребителите е около 30-32 години. 

ГОЛЯМОТО БГ ТУИТЪР ПРОУЧВАНЕ

Две трети от потребителите на Туитър в България живеят в София, докато малките градове и особено селата са непропорционално представени.

Близо половината от потребителите на Туитър извън България живеят в немскоговорящи държави или във Великобритания. САЩ, Испания и Италия са неспропорционално представени, имайки предвид броят българи, живеещи в тези страни.

Сравнително големият процент на хората, отговорили "Друго" като занимание, се дължи на факта, че много от тях се занимават с професии като професионалист на свободна практика (freelancer), адвокати, лекари и т.н. Това би трябвало да се има предвид при бъдещи изследвания.

Доходите на БГ Туитър потребителите са около два пъти по-високи от средното.

БГ Туитър потребителите имат средно по 0.7 деца.

Английският е lingua franca за БГ Туитър.

Прекарваме средно около час на ден в БГ Туитър...

...и сме се присъединили преди доста време (средно около преди 8 години).

На въпрос номер 19 (причините, поради които сте в Туитър), респондентите класират на първите три места желанието да научават нови неща, новините от последния час и обмяната на мнения по актуални въпроси. Скуката също е солидна причина, както и желанието да се себеизразиш без нужда от прикритие. Интересно е да се отбележи, че търсенето на партньор/ка и самотата са едни от последните причини в класацията.

Въпрос N 20 потвърждава, че в Туитър хората не се страхуват да бъдат себе си. Освен това по-скоро вярваме, че не сме зависими от тази социална медия, че сме по-интелигентни от средното и че не сме груби и с лош език. Трябва да се каже, че стойностите за тези твърдения са близо до средните и варират много (тоест доста хора са на диаметрално противоположни мнения).

 

Много малко хора си признават, че са дошли в Туитър с цел тролене или да обиждат другите. Общо взето всички са съгласни, че обидите не са често срещано явление. При тези две твърдения и вариациите при отговорите са най-малко. Това донякъде разбива мита, че в Туитър  споровете са груби и обидни.

Въпрос N 21 показва средните стойности на одобрението ни за едно или друго поведение. Повечето средни резултати са около средната стойност (3), с изключение на политическите въпроси, за които има ясно одобрение, и на това да обиждаш хората директно, което (логично) се смята за неприемливо.

Без никаква конкуренция феминизмът води като тема, по която се водят най-ожесточени спорове. В евентуално следващо изследване може да се попита по кои теми ползвателите на Туитър са блокирали или са били блокирани. 

88.6 % от отговорилите се определят като хетеросексуални. Броят на определилите се като бисексуални е повече от два пъти от този на определилите се като хомосексуални (общо към 10 %, заедно с отговорилите "сложно е"). Тези данни общо взето съвпадат с данни от други изследвания, въпреки че е донякъде примамливо (макар и потенциално грешно), да се предположи, че анонимната същност на Туитър дава повече комфорт и сигурност на хора с нехетеросексуална ориентация да изразяват мнението си. 

Отговорите на въпрос N24 показват, че Туитър определено не е Тиндър, което се потвърждава и от отговора на предишния въпрос за причините да сме в Туитър, където търсенето на сексуални партньори чрез платформата не е дори в Топ 5.

Потребителите на Туитър се занимават със секс средно по няколко пъти на седмица. Това общо взето е в унисон с данните от различни световни изследвания. Средният брой сексуални партньори е 7-8.

Въпрос N27 ясно показва, че единственото твърдение, с което сме съгласни, е че да доставиш удоволствие на партньора си е най-възбуждащо. Почти всички останали стойности са под средното (50). Резултатите за твърдения 7 и 8 пък показват ясно, че по принцип сме склонни към моногамност.

И от въпросите за секса преминаваме към сравнително "по-безопасна" тема - политиката. Хората в Туитър са политически активни  - 70 % гласуват на избори, а мнозинството се определят с по-скоро активна гражданска позиция (3.73/6).

Преобладават центристките и либерално-консервативни политически убеждения, докато неолибералните са малко над 10 %. Крайнолевите и крайнодесни убеждения общо събират по-малко от 3%. Интересното е, че много повече хора са предпочели да не разкриват политическите си убеждения отколкото са премълчалите сексуалната си ориентация. :-)

Форматът на въпрос N31 се оказа не само труден за попълване (имаше няколко оплаквания за това), но и за анализ, така че за в бъдеще е добра идея да се ползва друг формат. Все пак графиката отгоре показва кои прилагателни използваме най-често за себе си -  интелигентен, лоялен, любопитен, умен и забавен.

Не е изненадващо, че предпочитаме да се информираме предимно от уебсайтове (като чуждестранните са с предимство пред българските). Резултатът за вестници и списания само потвърждава упадъка на печатните медии като средство за информация.

При предпочитаните ястия има сериозна конкуренция без ясно изразен фаворит. Отклонението от средните стойности са значителни и потвърждават какво голямо значение има личния вкус при този избор. Все пак мусаката печели с немалка преднина пред таратора (ако мога да използвам един седесарски израз от началото на 90те, "С малко, но завинаги!"). 

Пушачите са общо около 30 % от отговорилите. В графата "Друго" често е отбелязван отговорът "Пури" и "Ръчно свивани цигари". Данни от 2017/2018 година показват, че общият процент пушачи в България е по-голям спрямо този в Туитър. Процентът на пушещите електронни цигари също е значителен.

Въпрос N 35 засяга музикалните предпочитания на отговорилите. Също както и при ястията, става въпрос за лични предпочитания, които са много разнообразни и индивидуални и поради това средните претеглени резултати гравитират около средните. Все пак е ясно, че чалгата не е любимата музика на БГ Туитър. Изглежда хард рокът има най-много твърди фенове (forgive the pun), които отговарят, че го слушат непрекъснато. 

От отговорите на въпрос N 36 личи, че придаваме много голямо значение на писането на правилен български език и че обичаме да пътуваме, както и че не сме отмъстителни и донякъде вярваме в добротата на хората. 

Завършвам тази част с дословно изреждане на коментарите към изследването. Все пак се наложи да цензурирам някои от тях, възможно е този уебсайт да бъде посетен и от малолетни. :-) Много от коментарите съдържаха конструктивни предложения за анализ, на които ще се постарая да отговоря в следващите части. Имаше и предложения за почерпка, които също заслужават сериозно внимание. В края на този материал ще се постарая да направя обобщение за евентуални подобрения и бъдещи насоки на изследвания, които ще вземат предвид тези забележки.